За да носи работодателят отговорност за вредите от трудова злополука по чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, злополуката следва да е установена като трудова по нормативния ред

При липса на влязло в сила разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с което злополуката се признава за трудова, съдът следва да отхвърли като неоснователен искът за обезщетение срещу работодателя.

Кодексът за социално осигуряване (“КСО”) и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263/30.12.1999 г., регламентират специален административен ред, при който злополуките, настъпили по време на, при и по повод изпълнението на трудовите задължения на работниците и служителите, се признават за трудови по смисъла на закона. Нормативните правила ясно дефинират кръга на лицата, които следва да декларират настъпването на злополуката, сроковете за това, органите, компетентни да разгледат и се произнесат по случая, вида и сроковете за произнасяне. Тази процедура завършва с издаването на обжалваемо пред административния съд разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден формуляр.

Въпросът за установяването на факта на трудова злополука пред гражданския съд обикновено се поставя в производство по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда - иск на пострадалия работник или служител или неговите наследници, които имат право на иск, срещу работодателя за заплащане на обезщетение за вредите от трудовата злополука. В неотдавнашната практика на съдилищата по тези дела се приемаше, че фактът на настъпване на трудовата злополука може да се установява с всякакви годни доказателства и инцидентно в рамките на образуваното съдебно гражданско производство.

В последните няколко години обаче Върховният касационен съд последователно постанови множество решения с характер на задължителна съдебна практика, с които отхвърли горното становище. ВКС възприе, че характерът на злополуката като трудова може да се установи пред гражданския съд само ако компетентният орган я е признал за такава с влязло в сила разпореждане. При отсъствието на такова разпореждане искът по чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда следва да се отхвърли като неоснователен. Извън съдебноадминистративното производство по оспорване на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, съдът не може да контролира неговата законосъобразност.

1.6.2013

Действителна ли е сделка на разпореждане с недвижим имот – собственост на търговско дружество с ограничена отговорност без валидно прието решение на Общото събрание на съдружниците

Действителна ли е сделка на разпореждане с недвижим имот – собственост на търговско дружество с ограничена отговорност без валидно прието решение на Общото събрание на съдружниците - очаква се тълкувателно решение на Общото събрание на гражданска и търговска колегии на Върховния касационен съд.

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон Общото събрание на съдружниците на дружеството с ограничена отговорност (“ООД”) взема решение за сключване на сделки на разпореждане (продажба, замяна) с недвижими имоти на ООД. Важен и спорен все още в практиката е въпросът действителна ли е такава разпоредителна сделка, ако Общото събрание на съдружниците не е приело валидно такова решение. В момента се очаква Върховният касационен съд да постанови изрично тълкувателно решение по този въпрос.

27.5.2013