Ilieva Law firm - Attorneys and Counsellors at law

Блог

Цесията на бъдещи вземания може да се окаже недействителна

Договорът, с който се прехвърлят вземания и имуществени права, се нарича цесия и е нормативно уреден в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите. С този договор титулярът на едно вземане (цедент) го прехвърля възмездно или безвъзмездно на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора, но, за да има действие спрямо него, цесията следва да му бъде съобщена от прехвърлителя (цедента).

Законът изисква вземането – предмет на цесията - да е прехвърляемо, т.е. да няма законна или договорна забрана за прехвърлянето, а също и естеството на вземането да позволява то да се прехвърля. При липсата на по-детайлна нормативна уредба въпросът какви вземания могат да бъдат валидно прехвърлени намира различни теоретични и практически разрешения. В тази връзкаспециално внимание заслужава прехвърлянето на бъдещи вземания, т.е. вземания, които все още не са възникнали към момента на сключване на договора и възникването на които е поставено под условие и/или зависи от изтичането на срок.

Правната теория принципно приема схващането, че прехвърлянето на бъдещи вземания е действително. Приема се, че тази цесия поражда действие след възникването на вземането. Това, от една страна, поставя редица практически въпроси по договорните гаранции за правата на страните, особено в случай, че условието за възникване на прехвърляемото вземане не настъпи. Освен това обаче, Върховният касационен съд вече е имал случай да се произнесе, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за действителност на цесията, и, конкретно, че не могат да се прехвърлят валидно бъдещи вземания по договор с продължително действие за предоставяне на услуги, чието възникване е обвързано от предстоящо изпълнение на възложената услуга и от приемането й. Така цесионната сделка за подобно бъдещо вземане може да бъде обявена за недействителна.
15.10.2013 г.

Банките продължават да надвземат парични суми при погасяването на задълженията на потребителите по ипотечни кредити

Все още банките прилагат спрямо потребителите си клаузи, които съгласно Закона за защита на потребителите са нищожни, и неправомерно завишават лихвата по ипотечни кредити.

 Към края на 2008 г. и началото на 2009 г. банките реагираха на финансовата криза с различни действия, в това число масово увеличаване на лихвените проценти по ипотечните кредити. Това засегна в най-голяма степен клиентите на банките, които към този момент вече бяха сключили договори за ипотечен кредит и надлежно погасяваха задълженията си по тях. В дадената ситуация обаче се оказа, че цената на ползваната от потребителите финансова услуга се определя по усмотрение на банките, независимо от стойностите на заложените в договорите с клиентите пазарни индекси (СОФИБОР, ЮРИБОР и др.) и договорните условия.

След като беше сезирана с многобройни оплаквания от потребители, през лятото на 2010 г. Комисията за защита на потребителите (“КЗП”) се произнесе с изрично свое решение, с което прие, че банки прилагат общи условия към договорите си за ипотечни кредити, които съдържат неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите, които са нищожни, както и че тези клаузи противоречат на заложените в самите договори методики на образуване на лихвените проценти. По този начин банките без основание увеличават дължимите по кредитите лихви. КЗП прие и решение да заведе колективен иск за защита правата на засегнатите потребители, което обаче впоследствие беше изоставено и не се случи на практика поради финансовите и процесуалните проблеми, свързани по принцип с производството по колективни искове, въведено с новия Граждански процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.).

Вместо това КЗП обяви, че е изготвила индивидуални препоръки към всички 25 банки, предлагащи ипотечни и потребителски кредити, за отстраняване на констатираните нередности, както и че банките са се съобразили с тях. Така или иначе, случаите на събиране от страна на банките на възнаградителни лихви по ипотечни кредити в размер, надвишаващ този, който е записан в договорите с потребителите, продължават.

Трябва да се знае, че КЗП няма правомощия, които й позволяват да задължи определена банка, която е надвзела лихви от свой клиент, да върне сумата. Това е в правомощията единствено на съда и засегнатият потребител следва да заведе срещу банката съдебно дело.

Напоследък сме свидетели на нарастващ брой влезли в сила съдебни решения, с които банките се осъждат да възстановят надвзетите суми. Преобладават осъдителните съдебни решения, в които съдът достига извод, че банките прилагат неравноправни, следователно нищожни, клаузи. В някои съдебни актове се коментира, че определени клаузи, даващи право на банката да увеличи лихвата по ипотечен кредит, са действителни, но въпреки това банката е действала в нарушение на договора с потребителя, тъй като неправилно е тълкувала и прилагала договорните предпоставки за увеличението. По тези въпроси обаче все още няма задължителна съдебна практика.

21.5.2013

Сделка на разпореждане с недвижим имот, който е лична собственост на единия от съпрузите, без съгласието на другия съпруг, може да се окаже недействителна

Съпругът трябва да даде съгласие за разпореждането, ако имотът е семейно жилище и никой от съпрузите, общо или поотделно, не притежава друго жилище. Ако съгласие липсва, необходимо е разрешение на районния съдия.

Както отмененият Семеен кодекс от 1985 г., действал до м. октомври 2009 г., така и новият Семеен кодекс от 2009 г. (в сила от 01.10.2009 г.) предвиждат, че със семейното жилище, което е лична собственост на единия от съпрузите, не може да се сключват сделки на разпореждане (продажба, замяна) без съгласието на другия съпруг, независимо, че последният не притежава собственически права върху жилището. Изискването за съгласие на съпруга – несобственик се прилага, ако никой от двамата съпрузи или двамата заедно нямат друго жилище.

Горното изискване трябва задължително да се вземе под внимание от купувача или приобретателя при покупка или друга придобивна сделка с жилище. Липсата на съгласие на съпруга-несобственик, когато законът изисква такова, води до висяща недействителност на сделката и дава възможност на съпруга-несобственик, който не е съгласен със сделката, да я оспорва по съдебен ред като поиска обявяването й за недействителна спрямо него.

Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството. Това разрешение на съда не може да се оспорва от съпруга-несобственик, който и не участва в производството по постановяването му. Районният съдия преценява във всеки конкретен случай какво диктуват интересите на непълнолетните деца и семейството.

21.7.2013