Обединението като участник в обществена поръчка
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за обществените поръчки („ЗОП“) кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения. Обединенията могат да се състоят от физически и/или юридически лица. Най-честата и традиционна форма на обединения са гражданските дружества по чл. 357, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) и консорциумите по чл. 275 от Търговския закон.
Съгласно последните изменения в ЗОП, в сила от 01.07.2014г., целящи облекчаване на кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и премахване на същестуващи бюрократични пречки, възложителите на обществени поръчки нямат право да изискват обединенията да имат определена правна форма, за да могат да представят заявление за участие или оферта. Законът изрично постановява, че кандидат или участник не може да бъде отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка на основание на неговия статут или правната му форма, когато той или участниците в обединението имат право да предоставят съответната услуга, доставка или строителство в държавата членка, в която са установени.
За разлика от предходната редакция на закона, според последните изменения в ЗОП, при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението, а не от самото обединение или пък от всяко от лицата, включени в него.
Когато кандидат или участник в процедура за обществена поръчка е обединение, към офертата, наред с другите изискуеми документи, следва да бъде приложено и копие на договора за обединение, а когато в договора не е посочено лицето, което представлява участниците в обединението - и документ, подписан от лицата в обединението, в който се посочва представляващият. Що се касае до изискуемите доказателства за икономическото и финансовото състояние и доказателствата за техническите възможности и/или квалификация, посочени от възложителя в обявлението за обществена поръчка, в случаите когато участник в процедурата е обединение, което не е юридическо лице, посочените документи следва да бъдат представени само от участниците, чрез които обединението доказва съответствието си с критериите за подбор. А когато обществената поръчка има за предмет изпълнение на дейности, свързани със строителство или услуги, декларацията, че са спазени изискванията за закрила на заетостта, включително минимална цена на труда и условията на труд, се представя само за участниците в обединението, които ще изпълняват дейности, свързани със строителство или услуги.
ЗОП въвежда и определени ограничения във връзка с участието на обединенията като кандидати или участници в процедура за обществена поръчка. Така например, лице, което участва в обединение, не може да представя самостоятелна оферта. Освен това, в процедура за възлагане на обществена поръчка едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.
Следва да се има предвид, че процедурите, открити до влизането в сила на последните изменения в ЗОП, се довършват по старата редакция на закона.
06.11.2014 г.
Екипът на Адвокатска кантора „Лесичкова&Илиева“
Кога застрахователят има право да откаже да заплати застрахователно обезщетение
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.
В практиката се срещат случаи, при които настъпва застрахователното събитие, но застрахователят отказва да плати изцяло претендираното застрахователно обезщетение (пълен отказ) или прави частично плащане (частичен отказ), което не рядко е занижено с оглед предвидената в застрахователната полица застрахователна сума и действително претърпените щети. Причините за това често са свързани с факта, че не се познават процедурата и правилата, по които трябва да се предяви застрахователната претенция. Възникват спорове със застрахователя, при които, в общия случай, застрахователят ползва предимство, тъй като разполага със специални знания и опит. Наред с това, спорът се разрешава въз основа на изготвените от самия застраховател договор и Общи условия, върху съдържанието на които сключващото договора лице не може да влияе.
Действително, редът за завеждане на застрахователната претенция се урежда в сключения договор за застраховка и приложимите към него Общи условия на застрахователя, ако същите са приети и подписани от застрахования. При завеждането на застрахователната претенция тези документи трябва да се четат много внимателно. От помощ ще бъдат и Правилата за дейността на застрахователя по уреждане на претенции по застрахователни договори. Това е вътрешен документ на застрахователя, който трябва да е публично достъпен чрез страницата на застрахователя в Интернет.
Преди всичко обаче трябва да се знае, че законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Според чл. 211 от Кодекса на застраховането, застрахователят може да откаже да плати когато:
• застрахованият или трето ползващо се лице умишлено е причинил застрахователното събитие;
• при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;
• в други случаи, предвидени със закон.
Често обаче застрахователните дружества отказват да платят застрахователно обезщетение, аргументирайки се със собствената си практика по тълкуване и прилагане на Кодекса на застраховането или на конкретни клаузи на застрахователия договор или Общите условия. Но тълкуването и прилагането на основанията за отказ от съдилищата, включително от Върховния касационен съд, често се различава от практиките на застрахователите.
Като пример от задължителната практика на ВКС може да се посочи случай, в който застраховател по имуществена застраховка "Каско на МПС" е отказал да изплати обезщетение, тъй като по време на действието на застрахователния договор застрахованото МПС е било прехвърлено на нов собственик. Застрахователят не е бил уведомен преди събитието в нарушение на изрично предвидено договорно задължение на застрахования. ВКС обаче, с окончателно свое решение по казуса, приема, че посоченото неизпълнение не е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Същественото в случая е, че неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността няма причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, нито с увеличаване размера или обхвата на вредите, не е и от естество да препятства доказването им.
Така, не всяко неизпълнение по застрахователния договор и Общите условия представлява основание за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение. Във всеки случай за застрахования е важно да бъде направена правилна преценка на конкретното основание за отказа на застрахователя на база закона и съдебната практика. Ако са налице основания за това, застрахованият може да потърси правото си на справедливо обезщетение, включително по съдебен ред.
Важно е да се знае, че правата по застрахователния договор, включително правото да се търси отказано плащане на застрахователно обезщетение, се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.
09.10.2014
