Ilieva Law firm - Attorneys and Counsellors at law

Блог

Регистрация на марка в България

Съгласно Закона за марките и географските означения марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху национална марка се придобива чрез регистрация в Патентно ведомство и същото възниква от датата на подаване на заявката за марка. Регистрацията действа за срок от десет години, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години срещу заплащане на такса.

Преди да бъде подадена заявката за марка, същата следва да бъде проверена дали е регистрабилна, тоест дали марката отговаря на законовите изисквания за регистрация. За целта, желаният от Вас знак трябва да бъде анализиран от гледна точка на т.нар. абсолютни основания за отказ на регистрация, отнасящи се до оценка на съдържащите се в марката елементи.

Ако след проверката на абсолютните основания за отказ установим, че избраният от Вас знак отговаря на законовите изисквания, преди да бъде подадена заявката за регистрация в Патентно ведомство, препоръчително е да бъде направено предварително проучване на марката за наличието на по-ранни идентични или сходни знаци, ползващи закрила за идентични и/или сходни стоки или услуги. По този начин, рискът от евентуален отказ на регистрацията на марката поради наличие на по-ранни сходни/идентични знаци може да бъде минимизиран.

За да бъде подадена заявка за регистрация на марка в Патентно ведомство, са необходими следните документи и информация:
1.    Данни за заявителя;
2.    Наименования и/или изображение на марката;
3.    Списък на стоките и/или услугите, за които ще бъде търсена защита;
4.    Документ за приоритет – в случай, че такъв бъде претендиран;
5.    Пълномощно  - обикновена писмена форма.



София, 11.04.2014 г.

ООД може да сключи валидно сделка на разпореждане с недвижим имот и без решение на общото събрание на съдружниците

С постановяването на Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.11.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. ВКС реши съществен спорен въпрос по приложението на чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон. Разпоредбата предвижда, че общото събрание на съдружниците в ООД взема решение дружеството да сключи сделка за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. В практиката често възникваха спорове как се отразява на такава сделка липсата на валидно решение на общото събрание и действителна ли е тя. Често се възприемаше, че в такива случаи сделката е нищожна и не може да породи правни последици.

С цитираното тълкувателно решение ВКС застана на противоположното становище: решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители). Решението е в интерес на сигурността и стабилността на търговския оборот.
10.01.2014 г.

Цесията на бъдещи вземания може да се окаже недействителна

Договорът, с който се прехвърлят вземания и имуществени права, се нарича цесия и е нормативно уреден в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите. С този договор титулярът на едно вземане (цедент) го прехвърля възмездно или безвъзмездно на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора, но, за да има действие спрямо него, цесията следва да му бъде съобщена от прехвърлителя (цедента).

Законът изисква вземането – предмет на цесията - да е прехвърляемо, т.е. да няма законна или договорна забрана за прехвърлянето, а също и естеството на вземането да позволява то да се прехвърля. При липсата на по-детайлна нормативна уредба въпросът какви вземания могат да бъдат валидно прехвърлени намира различни теоретични и практически разрешения. В тази връзкаспециално внимание заслужава прехвърлянето на бъдещи вземания, т.е. вземания, които все още не са възникнали към момента на сключване на договора и възникването на които е поставено под условие и/или зависи от изтичането на срок.

Правната теория принципно приема схващането, че прехвърлянето на бъдещи вземания е действително. Приема се, че тази цесия поражда действие след възникването на вземането. Това, от една страна, поставя редица практически въпроси по договорните гаранции за правата на страните, особено в случай, че условието за възникване на прехвърляемото вземане не настъпи. Освен това обаче, Върховният касационен съд вече е имал случай да се произнесе, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за действителност на цесията, и, конкретно, че не могат да се прехвърлят валидно бъдещи вземания по договор с продължително действие за предоставяне на услуги, чието възникване е обвързано от предстоящо изпълнение на възложената услуга и от приемането й. Така цесионната сделка за подобно бъдещо вземане може да бъде обявена за недействителна.
15.10.2013 г.