Ilieva Law firm - Attorneys and Counsellors at law

Блог

Регистрация на марка в България

Съгласно Закона за марките и географските означения марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху национална марка се придобива чрез регистрация в Патентно ведомство и същото възниква от датата на подаване на заявката за марка. Регистрацията действа за срок от десет години, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години срещу заплащане на такса.

Преди да бъде подадена заявката за марка, същата следва да бъде проверена дали е регистрабилна, тоест дали марката отговаря на законовите изисквания за регистрация. За целта, желаният от Вас знак трябва да бъде анализиран от гледна точка на т.нар. абсолютни основания за отказ на регистрация, отнасящи се до оценка на съдържащите се в марката елементи.

Ако след проверката на абсолютните основания за отказ установим, че избраният от Вас знак отговаря на законовите изисквания, преди да бъде подадена заявката за регистрация в Патентно ведомство, препоръчително е да бъде направено предварително проучване на марката за наличието на по-ранни идентични или сходни знаци, ползващи закрила за идентични и/или сходни стоки или услуги. По този начин, рискът от евентуален отказ на регистрацията на марката поради наличие на по-ранни сходни/идентични знаци може да бъде минимизиран.

За да бъде подадена заявка за регистрация на марка в Патентно ведомство, са необходими следните документи и информация:
1.    Данни за заявителя;
2.    Наименования и/или изображение на марката;
3.    Списък на стоките и/или услугите, за които ще бъде търсена защита;
4.    Документ за приоритет – в случай, че такъв бъде претендиран;
5.    Пълномощно  - обикновена писмена форма.



София, 11.04.2014 г.

Регистрация на марка в България

Съгласно Закона за марките и географските означения марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху национална марка се придобива чрез регистрация в Патентно ведомство и същото възниква от датата на подаване на заявката за марка. Регистрацията действа за срок от десет години, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години срещу заплащане на такса.

Преди да бъде подадена заявката за марка, същата следва да бъде проверена дали е регистрабилна, тоест дали марката отговаря на законовите изисквания за регистрация. За целта, желаният от Вас знак трябва да бъде анализиран от гледна точка на т.нар. абсолютни основания за отказ на регистрация, отнасящи се до оценка на съдържащите се в марката елементи.

Ако след проверката на абсолютните основания за отказ установим, че избраният от Вас знак отговаря на законовите изисквания, преди да бъде подадена заявката за регистрация в Патентно ведомство, препоръчително е да бъде направено предварително проучване на марката за наличието на по-ранни идентични или сходни знаци, ползващи закрила за идентични и/или сходни стоки или услуги. По този начин, рискът от евентуален отказ на регистрацията на марката поради наличие на по-ранни сходни/идентични знаци може да бъде минимизиран.

За да бъде подадена заявка за регистрация на марка в Патентно ведомство, са необходими следните документи и информация:
1.    Данни за заявителя;
2.    Наименования и/или изображение на марката;
3.    Списък на стоките и/или услугите, за които ще бъде търсена защита;
4.    Документ за приоритет – в случай, че такъв бъде претендиран;
5.    Пълномощно  - обикновена писмена форма.



София, 11.04.2014 г.

ООД може да сключи валидно сделка на разпореждане с недвижим имот и без решение на общото събрание на съдружниците

С постановяването на Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.11.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. ВКС реши съществен спорен въпрос по приложението на чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон. Разпоредбата предвижда, че общото събрание на съдружниците в ООД взема решение дружеството да сключи сделка за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. В практиката често възникваха спорове как се отразява на такава сделка липсата на валидно решение на общото събрание и действителна ли е тя. Често се възприемаше, че в такива случаи сделката е нищожна и не може да породи правни последици.

С цитираното тълкувателно решение ВКС застана на противоположното становище: решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители). Решението е в интерес на сигурността и стабилността на търговския оборот.
10.01.2014 г.

Практика