Няколко начина за регистрация на марка в Европейския съюз
Правото върху марка има териториален обхват, тоест марките имат действие само в съответната държава или държави, където се търси закрила. В кои територии марката трябва да бъде заявена зависи от търговските интереси на заявителя. В зависимост от нуждите на техния бизнес, т.е. планирани пазари на дистрибуция на продукт и място на неговото производство, физическите и юридическите лица имат три основни пътя, когато търсят закрила на техните марки на ниво Европейски съюз:
1. Национална регистрация
Ако желаете закрила само в една държава-членка на ЕС, където развивате бизнес, трябва да подадете заявка за регистрация директно в съответното национално бюро (офис) по интелектуална собственост. Например, ако развивате бизнес само в България, следва да подадете заявка за регистрация в Българското Патентно ведомство. Държавните такси за регистрация на българска марка за до 3 класа от Международната класификация на стоките и услугите са 590 лв.
2. Регистрация на марка на ЕС
Ако Вашето желание е да получите закрила във всички настоящи и бъдещи държави-членки на Европейския съюз, можете да подадете заявка за марка на Европейския съюз в Службата на ЕС за интелектуална собственост. Официалните такси за подаване на електронна заявка за марка в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за един клас от Международната класификация на стоките и услугите е 850 евро. Дължимата такса за втория клас стоки и/или услуги е 50 евро, а за всеки следващ клас се доплаща по 150 евро. Така посочените разходи са значително по-ниски от разходите, дължими в случай на подаване на национални заявки във всяка държава-членка на ЕС.
При вземане на решение дали да изберете защита на Вашата марка на ниво целия ЕС, следва да се вземе предвид, че по своето естество марката на ЕС има единен характер – тя има едно и също действие в целия ЕС: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия ЕС. Така, по време на официалната експертиза на заявката за марка на ЕС, наличието на абсолютни основания за отказ на регистрация, валидни само в една държава или група държави от ЕС води до отхвърляне на цялата заявка за марка. Например, за да бъде постановен отказ на регистрацията, достатъчно е марката да е описателна или лишена от отличителен характер в един от официалните езици на ЕС. Освен това, рискът от опозиция е по-висок отколкото при националните заявки за марки, тъй като притежателите на по-ранни права в само една държава от ЕС могат да подадат опозиция срещу по-късната конфликтната марка, което може да бъде причина за постановяване на пълен или частичен отказ на регистрация на оспорената заявка. В случай, че марката на ЕС има проблеми с регистрацията в една или повече страни от ЕС поради абсолютни основания за отказ или поради подадена опозиция, основана на по-ранни права, действащи в една или няколко държави-членки на ЕС, заявителят може да поиска преобразуване на заявката за марка на ЕС в заявка за национална регистрация на марка в другите държави от ЕС, които не са засегнати от посочените основания.
3. Международна регистрация на марка
Третият път за закрила е международната регистрация на марка в Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС). Регистрацията на марка в Международни регистър на СОИСсъздава набор от регистрации на марки в различни юрисдикции, администрирани централно от СОИС. За разлика от решението при марката на ЕС, която е обект на закрила във всичките 28 държава-членки на ЕС, при подаване на заявка за международна регистрация на марка, заявителят може да избере само тези държави, към които има реален търговски интерес. Допълнително могат да бъдат посочени и други държави, подписали Мадридския протокол за международна регистрация на марки.
Преди подаването на заявката за международна регистрация, е необходимо да имате регистрирана вече марка, или подадена заявка за регистрация на марка, във вашето местно бюро по интелектуална собственост, това е т.нар. базова марка. Например, ако сте българско физическо или юридическо лице, Вашето местно бюро по интелектуална собственост е Патентно ведомство на Република България. След това трябва да подадете Вашата заявка за международна регистрация чрез същото местно бюро по интелектуално собственост, което ще я провери и изпрати на СОИС.
Предимството на международната регистрация е, че можете да получите закрила на Вашата марка в до 100 държави-членки (договарящи страни) на т.нар. Мадридска система за международна регистрация на марки, обхващаща 116 отделни държави, чрез подаване на само една заявка, на само един език и чрез плащане на само една такса вместо да подавате отделни заявки в различни ведомства по интелектуална собственост, при това на различни езици и при плащане на такси във всяка една държава.
За разлика от единния характер на марката на ЕС, международната марка може да бъде обект на отказ, ограничаване списъка на стоките и/или услугите или прехвърляне по отношение на само една или няколко от посочените страни. Наред с това, докато защитата на марката на ЕС се осъществява чрез иск за нарушение, подаден в която и да е била държава-членка на ЕС, искът за нарушение на международна марка, трябва да бъде заведен поотделно във всяка посочена страна.
17.10.2017 г.
Няколко начина за регистрация на марка в Европейския съюз (2)
Правото върху марка има териториален обхват, тоест марките имат действие само в съответната държава или държави, където се търси закрила. В кои територии марката трябва да бъде заявена зависи от търговските интереси на заявителя. В зависимост от нуждите на техния бизнес, т.е. планирани пазари на дистрибуция на продукт и място на неговото производство, физическите и юридическите лица имат три основни пътя, когато търсят закрила на техните марки на ниво Европейски съюз:
1. Национална регистрация
Ако желаете закрила само в една държава-членка на ЕС, където развивате бизнес, трябва да подадете заявка за регистрация директно в съответното национално бюро (офис) по интелектуална собственост. Например, ако развивате бизнес само в България, следва да подадете заявка за регистрация в Българското Патентно ведомство. Държавните такси за регистрация на българска марка за до 3 класа от Международната класификация на стоките и услугите са 590 лв.
2. Регистрация на марка на ЕС
Ако Вашето желание е да получите закрила във всички настоящи и бъдещи държави-членки на Европейския съюз, можете да подадете заявка за марка на Европейския съюз в Службата на ЕС за интелектуална собственост. Официалните такси за подаване на електронна заявка за марка в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за един клас от Международната класификация на стоките и услугите е 850 евро. Дължимата такса за втория клас стоки и/или услуги е 50 евро, а за всеки следващ клас се доплаща по 150 евро. Така посочените разходи са значително по-ниски от разходите, дължими в случай на подаване на национални заявки във всяка държава-членка на ЕС.
При вземане на решение дали да изберете защита на Вашата марка на ниво целия ЕС, следва да се вземе предвид, че по своето естество марката на ЕС има единен характер – тя има едно и също действие в целия ЕС: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия ЕС. Така, по време на официалната експертиза на заявката за марка на ЕС, наличието на абсолютни основания за отказ на регистрация, валидни само в една държава или група държави от ЕС води до отхвърляне на цялата заявка за марка. Например, за да бъде постановен отказ на регистрацията, достатъчно е марката да е описателна или лишена от отличителен характер в един от официалните езици на ЕС. Освен това, рискът от опозиция е по-висок отколкото при националните заявки за марки, тъй като притежателите на по-ранни права в само една държава от ЕС могат да подадат опозиция срещу по-късната конфликтната марка, което може да бъде причина за постановяване на пълен или частичен отказ на регистрация на оспорената заявка. В случай, че марката на ЕС има проблеми с регистрацията в една или повече страни от ЕС поради абсолютни основания за отказ или поради подадена опозиция, основана на по-ранни права, действащи в една или няколко държави-членки на ЕС, заявителят може да поиска преобразуване на заявката за марка на ЕС в заявка за национална регистрация на марка в другите държави от ЕС, които не са засегнати от посочените основания.
3. Международна регистрация на марка
Третият път за закрила е международната регистрация на марка в Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС). Регистрацията на марка в Международни регистър на СОИСсъздава набор от регистрации на марки в различни юрисдикции, администрирани централно от СОИС. За разлика от решението при марката на ЕС, която е обект на закрила във всичките 28 държава-членки на ЕС, при подаване на заявка за международна регистрация на марка, заявителят може да избере само тези държави, към които има реален търговски интерес. Допълнително могат да бъдат посочени и други държави, подписали Мадридския протокол за международна регистрация на марки.
Преди подаването на заявката за международна регистрация, е необходимо да имате регистрирана вече марка, или подадена заявка за регистрация на марка, във вашето местно бюро по интелектуална собственост, това е т.нар. базова марка. Например, ако сте българско физическо или юридическо лице, Вашето местно бюро по интелектуална собственост е Патентно ведомство на Република България. След това трябва да подадете Вашата заявка за международна регистрация чрез същото местно бюро по интелектуално собственост, което ще я провери и изпрати на СОИС.
Предимството на международната регистрация е, че можете да получите закрила на Вашата марка в до 100 държави-членки (договарящи страни) на т.нар. Мадридска система за международна регистрация на марки, обхващаща 116 отделни държави, чрез подаване на само една заявка, на само един език и чрез плащане на само една такса вместо да подавате отделни заявки в различни ведомства по интелектуална собственост, при това на различни езици и при плащане на такси във всяка една държава.
За разлика от единния характер на марката на ЕС, международната марка може да бъде обект на отказ, ограничаване списъка на стоките и/или услугите или прехвърляне по отношение на само една или няколко от посочените страни. Наред с това, докато защитата на марката на ЕС се осъществява чрез иск за нарушение, подаден в която и да е била държава-членка на ЕС, искът за нарушение на международна марка, трябва да бъде заведен поотделно във всяка посочена страна.
17.10.2017 г.
Обединението като участник в обществена поръчка
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за обществените поръчки („ЗОП“) кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения. Обединенията могат да се състоят от физически и/или юридически лица. Най-честата и традиционна форма на обединения са гражданските дружества по чл. 357, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) и консорциумите по чл. 275 от Търговския закон.
Съгласно последните изменения в ЗОП, в сила от 01.07.2014г., целящи облекчаване на кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и премахване на същестуващи бюрократични пречки, възложителите на обществени поръчки нямат право да изискват обединенията да имат определена правна форма, за да могат да представят заявление за участие или оферта. Законът изрично постановява, че кандидат или участник не може да бъде отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка на основание на неговия статут или правната му форма, когато той или участниците в обединението имат право да предоставят съответната услуга, доставка или строителство в държавата членка, в която са установени.
За разлика от предходната редакция на закона, според последните изменения в ЗОП, при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението, а не от самото обединение или пък от всяко от лицата, включени в него.
Когато кандидат или участник в процедура за обществена поръчка е обединение, към офертата, наред с другите изискуеми документи, следва да бъде приложено и копие на договора за обединение, а когато в договора не е посочено лицето, което представлява участниците в обединението - и документ, подписан от лицата в обединението, в който се посочва представляващият. Що се касае до изискуемите доказателства за икономическото и финансовото състояние и доказателствата за техническите възможности и/или квалификация, посочени от възложителя в обявлението за обществена поръчка, в случаите когато участник в процедурата е обединение, което не е юридическо лице, посочените документи следва да бъдат представени само от участниците, чрез които обединението доказва съответствието си с критериите за подбор. А когато обществената поръчка има за предмет изпълнение на дейности, свързани със строителство или услуги, декларацията, че са спазени изискванията за закрила на заетостта, включително минимална цена на труда и условията на труд, се представя само за участниците в обединението, които ще изпълняват дейности, свързани със строителство или услуги.
ЗОП въвежда и определени ограничения във връзка с участието на обединенията като кандидати или участници в процедура за обществена поръчка. Така например, лице, което участва в обединение, не може да представя самостоятелна оферта. Освен това, в процедура за възлагане на обществена поръчка едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.
Следва да се има предвид, че процедурите, открити до влизането в сила на последните изменения в ЗОП, се довършват по старата редакция на закона.
06.11.2014 г.
Екипът на Адвокатска кантора „Илиева“
